Мадарският конник е скален барелеф, представляващ триумфиращ владетел- символ на мощта на Първата българска държава. Изсечен е на отвесна скала край Шуменското село Мадара.

Барелефът изобразява конник в естествен ръст, следван от куче, пробол с копие лъв, повален пред предните крака на коня. Намира се на височина 23м от основата на скалата.

Според една от теориите барелефът е на хан Тервел – вторият владетел на Българската държава след хан Аспарух. За това свидетелства надпис до конника, от който се разбира, че сваления Визатийски император Юстиан Втори е дошъл при Тервел да моли за помощ.

Барелефът е част от голям археологически комплекс. Стръмни стъпала в ляво от конника водят до Мадарското плато на 431м височина, където се намират останки от средновековна крепост.

Археологическият резерват е с лятно работно време от 8:00 – 19:00ч. и със зимно работно време от 8:00 – 16:00ч. До площадката под барелефа се стига по близо 100-метрово стълбище. На туристическият обект се поставя печат, удостоверяващ посещението, съхраняван в хижа „Мадарски конник“.

Пещера „Бисерна“ („Зандана“) е най-дългата и най-красива пещера на Шуменското плато.

Пещера „Бисерна“ се намира в м. „Кьошкове“, на 1км западно от гр. Шумен и на 404м надморска височина. Тя е наклонена, възходяща, разклонена, двуетажна и водна, с постоянно изтичаща от нея вода. Входът й е на около 50м по-ниско от билото на платото и е със североизточно изложение. Развита е в два етажа (Горна и Долна галерия). Долният етаж е подземна река, чиито среден дебит е 8л/с. Галериите са разположени една над друга и са с постоянна вертикална връзка. Конфигурацията на пещера „Бисерна“ следва югозападно-североизточна посока на развитие. Последователността на галериите е следната: Източна галерия, Малка галерия, Главна галерия, Водна галерия, Голяма зала, Красива зала, Сифона и Суха галерия. Пещерата се обитава от 14 вида прилепи, които образуват многочислени колонии във вътрешността й. Понастоящем естественият (старият) вход на пещерата е затворен, с което се цели опазване чистотата на пещерната река, фауната и пещерните образувания.

Съветваме ви да позвъните на посочения телефон 054/800 765, поради специфичното работно време, обвързано със сезона и популацията на приепите.

Националният историко-археологически резерват „Плиска“ се намира на 28 километра североизточно от град Шумен и на 3 километра от съвременния град Плиска. Той е част от Стоте национални туристически обекта.

Плиска е първата столица на България и люлката на днешната българска държава. От основаването на Българската държава през 681 г. от хан Аспарух до 893 г. Плиска е освен столица и един от най-големите и богати градове в Европа и света. Тя е забележителна с архитектурата си, която българите носят от своите предишни населения.

Типично за народ, идващ от степите, българите строят столицата си насред полето, което е обградено с височини, които са естествена преграда пред врага. Построени са три отбранителни пояса. Първият е дълбок земен ров с висок насип, който огражда Външния град. Вторият е направен от огромни каменни блокове, образуващи висока около 12 м крепостна стена, която на всяка стена има по 2 петоъгълни кули и порта, а главният вход е на източната крепостна стена. Третият пояс е тухлено укрепление, защитаващо цитаделата. Целият ограден от стени комплекс е разположен върху площ от 0,5 кв. км. Градът е бил гигантски за средновековните мащаби – 23,3 кв. км. На 1,3км от източната порта на Вътрешния град се намира Голямата базилика – най-големият християнски храм в Югоизточна Европа от времето на покръстването на Българския народ.

Разкритите останки са консервирани и са обособени като музей на открито, който може да бъде посетен и в неработно време. Находки от резервата са изложени в музейната експозиция и са свързани най-вече с бита, материалната и духовна култура на жителите на старата столица.

Градът възниква през втората половина на IX век по време на управлението на княз Борис I (852 – 889) като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон, разположен на 30 км от столицата на Първата българска държава Плиска. През 893 г., след Преславския църковно-народен събор, градът е обявен за столица на България, като се превръща и в седалище на първата българска книжовна школа. Преславската книжовна школа се развива като важен литературен и културен център в България и в славянския свят, където са служили изявените средновековни писатели и учени Наум Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Презвитер Козма, Черноризец Храбър, Тудор Доксов и други.

Апогеят на културата в град Преслав е засвидетелстван в периода 893–972 г. Градът се превръща в един от най-красивите и величествени градове на Югоизточна Европа, от който са съхранени значими паметници на Плисковско-преславската култура. Външният град е бил обкръжен от белокаменни стени. Конструкциите на портите, кулите и стените са подобни на тези в Плиска. Вътрешният град също е бил обкръжен със стена, където се намира комплексът на царския чертог: величествени каменни дворци като Големия дворец и Тронната палата с колони, а също богато украсената с мозайки, мрамор и керамични икони Кръгла църква и други.

Осмар е село в региона на Шуменското плато, което повечето хора свързват с прочутия осмарски пелин. Голямата атракция обаче са скалните манастири над селото.

Подобно на Ханкрумовския скален манастир те също са изградени в меки варовикови скали. В тях са живели монаси отшелници.

Най-големият и запазен е Костадиновият. Той е издълбан на височина от  8-10м от земята в отвесна скала. Достъпът до него е посредством метална стълба , поставена неотдавна. На стотина метра от него се намира още една скална църка – Диреклията. Наречена е така заради изградения до входа стълб – дирек от турски език. Според местните тя се е позлвала като затвор за провинилите се монаси.

На върха на скалата на Костадиновия манастир се намира интересно скално образование, наречено Окото или Халката. Представлява голяма канара с процеп, приличащ на човешко око.

В района на Шуменското плато има цял комплекс от средновековни скални мастири, които са били обитавани от монаси отшелници през Средновековието. Изградени са в меки варовикови скали, които са били лесни за обработка. Те обаче са поддавали и на рушене от природата. Поради тази причина към днешна дата, в скалните пещери почти липсват следи от стенописи. Ханкрумовият манастир е един от най- запазените. За неговото изграждане е използвана естествена пещера, която  е обработена допълнително. Съставен е от три помещения, като едно от тях е църква с добре оформен олтар. До нея има още едно помещение, което се ползвало за спално от монасите.

До храма се стига по тясна стълба, издълана в скалите. От „прозрците“ му се открива красива гледка към Калугеровия боаз.

Овеч е една от малкото оцелели средновековни крепости по Българските земи. Намира се на скално плато над днешния град Провадия. Смята се, че крепостта е изградена от Византийците през IV век и тогава е била наричана Проват или Проватон, което в превод от гръцки означава овча крепост. По-късно Българите  наричат Овеч.

Най-голям разцвет тя получава по време на Второто  българско царство, когато тя е използвана от цар Калоян и брат му Петър II.

Крепостта попада под турска власт през 1388г., след като е обградена от тридесет хилядна османска армия водена от Лала Шахин. Според историческите хроники крепостта е превзета с измама – османската армия нахлува през нощта, макар че преди това е сключено примирие.

Католически манастир „Св. Бенедикт”се намира на 10 км. от град Шумен и е единствения действащ в Североизточна България. Манастирът е основан през 1914г. от четири сестри – бенедиктинки (една учителка, една земеделка, една медицинска сестра и една шивачка) от Германия и е известен с приготвянето на лечебен мехлем за кожни изгаряния. С това официално е поставено началото на манастира, който през 2014 г. чества своята 100-годишнина. Манастирът е действащ и в него живеят монахини от различни страни – България, Германия, Филипините и Южна Корея. Те развиват благотворителна дейност в селото и района.

Историята му започва преди повече от век, но и до днес монахините в шуменското село Царев брод  продължават да приемат всеки, който има нужда и да правят чудотворен мехлем, чиято рецепта пазят в тайна, но казват, че е помогнал на хиляди. Манастирът е известен с целебния мехлем, произвеждан от сестрите. Основната му съставка е невен. Билката монахините отглеждат сами в градината си. Повече от 100 години монахините от манастира на сестрите бенедиктинки в шуменското село Царев брод помага както за духовното, така и за физическото здраве на хората.

Шуменската крепост е връстник на Приамова Троя, като не й отстъпва нито по величие, нито по богато историческо минало. Разположена е на върха на Шуменското плато, на 2км от града. Първата стена на крепостта е издигната през 5в. пр.н.е. и слага началото на един от най-значимите търговски центрове през Второто българско царство. Развиват се много занаяти, секат се монети, осъществява се търговия с градове от цялата страна. Крепостта се радва и на видни царски посещения, за което свидетелстват намерени надписи. Стратегическото й място я прави и една от най-важните военни наблюдателници.

Освен великолепните природни пейзажи, в Шуменската крепост може да видите голяма част от запазените й стени, възстановената й главна порта и една от охранителните кули. Крепостните стени са били външни и вътрешни, като помежду им е имало дълбок ров. Впечатление ще ви направят ярко белите камъни на фона на вековните сиви постройки. Това са възстановените части на крепостта.

В района се намира и музей, в който ще се удивите от богатата му колекция – златни накити, монети, позлатени битови съдове, украшения от кост, копия, боздугани, керамични съдове, декоративни розетки, светилници. И това са само част от ценните предмети, открити сред славните руини.